Пчелната отрова е четвъртият продукт от пчелите. Тя е секрет от двете отровни жлези на пчелата, разположени в жилоносен апарат в края на коремчето на пчелите. Жилото е защитен орган на пчелите. Развито е само при пчелите работнички и майката. Биологичното предназначение на пчелната отрова е да защитава пчелното семейство от врагове, неприятели и вредители. Освен за унищожаване или за пропъждането им, отровата е предназначена и да предизвиква „алармена реакция“, в резултат на която се повишава агресивността на пчелите. Тази реакция се предиз- виква от т.нар. „алармени феромони“, които се съдържат в отровата. Медоносните пчели започват да отделят отровата на 6-7 дневна възраст, но най-голямо количество се продуцира от 10-18-дневните пчели.
    Пчелната отрова представлява прозрачна течност с кисела реакция, горчив вкус, характерна миризма и добре изразени бактериоубйствени свойства. Относителното и тегло е 1,1313. Тя е устойчива спрямо нагряване и изстудяване. При нагряване до 100 С в продължение на няколко дни и при замразяване не отслабват токсичните и свойства. При запазване от влага изсушената пчелна отрова не се променя в продължение на месеци, даже и години.
   Прясно отделената отрова е сироповидна течност със светложълт цвят и характерна миризма. На въздуха бързо се изсушава и се превръща в сивокремав леснолетлив прах. Разтваря се добре във вода и киселини и е нераз- творима в спирт. Дразни силно лигавицата на носа и очите. Има горчив вкус. Отровата е многокомпонентна смес от неорганични и органични вещества.
   При ужилване на бозайник (с еластична кожа), пчелата не може да прибере жилото си, защото кукичките се заплитат в кожата и то се откъсва. След известно време (10-15 часа) пчелата умира вследствие на повреди на вътрешни органи и загуба на кръв. При ужилването на друга пчела или насекомо обаче тя не умира, тъй като на хитиновата покривка на насекомите се образува цепнатина, през която жилото се измъква навън.